Сред всички животни, с които сме избрали да споделяме живота си, котките имат най-кратка и сравнително млада история в човешката цивилизация. До преди около 5000 години те са били напълно диви. В миналото хората са ги ценели предимно заради тяхната хищническа природа и способността им да контролират популацията на вредители около селищата. В Древен Египет обаче котките придобиват почти свещен статут – приемани като пазители от зли духове и болести, те са живели свободно и са били почитани. Свидетелство за това са хилядите мумифицирани котки, открити в гробниците на египтяни. Именно тогава започва и тяхното опитомяване.

През последните сто години начинът ни на живот коренно се промени – отворените пространства бяха заменени от затворени градски среди, а връзката ни с природата – значително отслабена. Това се отрази и на котките. Не само че забравихме какви са техните естествени инстинкти и поведение, но и напълно изгубихме усещането за това какво наистина е здравословно за тяхното хранене. Тази статия не цели да даде поредната рецепта за това как да храним котките, а да ни върне към въпроса защо е важно да разбираме техните нужди. Нека се върнем към корените – към това, което прави котките толкова уникални, и защо съвременните практики често не отговарят на техните истински потребности.

Съвременното котешко хранене

С нарастването на човешката популация и ограничаването на жилищните пространства, все повече хора избират да отглеждат котки – възприемани като по-лесни за отглеждане в апартамент спрямо по-големи животни като кучета. За разлика от кучетата обаче, котките рядко се извеждат на разходка и дори когато това се случва, движението обикновено е недостатъчно. Не трябва да забравяме, че котките са сравнително наскоро опитомени животни и въпреки това, инстинктите им остават непроменени. Те все още се нуждаят от движение, за да запазят доброто си здраве и метаболизъм – нещо, което модерният начин на живот често не може да им осигури.

Друг сериозен проблем е свързан с храненето. Днес много хора са изгубили представа за това с какво всъщност трябва да се храни една котка. Масовата вяра, че всичко, което се предлага на пазара, е подходящо за тях, е подвеждаща. Дори някои от най-добрите ветеринарни специалисти са приели идеята, че преработената храна е единственият безопасен вариант. Във ветеринарните училища масово се преподава, че индустриалните гранулирани диети са най-добрият и безопасен избор за хранене на котки. Има случаи, в които прясната храна дори се представя като опасна. Струва си да се отбележи, че ветеринарната медицина е може би единствената медицинска професия, която препоръчва преработена храна пред естествена.

Тук идва важната разлика между два основни термина: „храна“ и „хранене“.

Преработената храна представлява комбинация от различни суровини, остатъчни продукти и синтетични добавки. Обичайно съдържа остатъчни суровини и странични животински продукти, които са далеч от храната, която един хищник би избрал в природата. Тези съставки се подлагат на интензивна топлинна обработка, след което се смесват със синтетични витамини и минерали – добавяни, за да компенсират загубите от преработката и ниското качество на суровините. В допълнение, често се използват изкуствени овкусители, оцветители и консерванти.

Най-разпространените съставки включват зърнени култури като пшеница, царевица, соя, овес, ечемик и сорго – храни, които по същество не са част от естествената диета на котката. Месото, ако въобще присъства, обикновено е под формата на субпродукти – остатъчни и съмнителни източници, далеч от естествената „плячка“.

А какво всъщност е храна? Това е всяко природно вещество, което предоставя необходимите хранителни елементи за растеж и оцеляване. В природата храната не се синтезира, не се екструдира, не се стабилизира с химикали – тя съществува в естествена форма. Тревата е естествена храна за конете. Плячката – за котките. Не наричаме тревата „конска храна“, защото тя просто е храна за онези животни, които са създадени да я ядат. Същото важи и за котките – те инстинктивно търсят това, което природата им е отредила.

Накратко казано – няма такова нещо като „котешка храна“. Има просто храна. А коя храна е подходяща за кой вид зависи от неговия произход. За да разберем какво трябва да яде една котка, трябва да се върнем към нейните най-близки диви предци. Котките са хищници – това се вижда от поведението им, от анатомията им, от начина, по който функционира тялото им. Цялото им същество ни показва, че те не са създадени да се хранят с гранули.

Какво е стриктен хищник?

Котките са категоризирани като стриктни хищници, което означава, че трябва да имат месо в диетата си, за да оцелеят. Няма такова нещо като котка вегетарианка.

Следните елементи се считат за основни за храненето на котките и се срещат в естествено състояние в месото:

Ретинол (витамин А) – котките нямат способността да превръщат бета каротина във витамин А.

Ниацин (витамин B3) – котките са загубили метаболитния път, който позволява на повечето бозайници да преобразуват триптофан в ниацин, което включва чернодробни ензими, които котката не може да произвежда.

Витамин D – котките не получават витамин D от слънцето. Доказано е, че дори обръснати котки, които прекарват време на слънце, могат да имат дефицит на витамин D, ако той не присъства в храната. Установено е, че животните-хищници (птици и гризачи) имат особено високи нива на хранителен витамин D и храната е това, от която котките могат да си го набавят. И не, не е същото като даването на добавка с витамин D!

Аргинин – при котките липсват ензимите, които превръщат аминокиселината цитрулин в аргинин. Те се нуждаят от ежедневни хранителни източници на аргинин, естествен източник на който е прясното месо.

Таурин – котките не могат да превърнат аминокиселините метионин и цистеин в таурин. За щастие високи концентрации от тях има в мускулното месо и сърдечната тъкан.

Есенциални мастни киселини - котките не могат да синтезират арахидоновата киселина, EPA и DHA поради ниска десатуразна активност.

Липса на GKC – черният дроб на котката също не произвежда ензим, наречен глюкокиназа. Това е ензимът, който помага за преобразуването и съхраняването на глюкозата. Като алтернатива, котките са се адаптирали да регулират кръвната си глюкоза изцяло с протеини.

Ниска панкреатична амилаза – Амилазата е ензимът, който ни позволява да смиламе нишестето. Котките са се адаптирали да ядат много малко нишесте и така панкреасът е намалил производството на амилаза.

Хидратацията при котките – какво пропускаме

Малко хора знаят, че водата всъщност се счита за хранително вещество – и при това едно от най-важните. За котките това има особено значение.

Котките имат слаб инстинкт за жажда. Те често не чувстват нужда да пият вода, докато вече не са в състояние на сериозна дехидратация. Това ги поставя в риск, особено когато се хранят основно със суха храна.

Важно е да разберем, че пиенето на вода от купичка не е равносилно на консумацията на храна с високо съдържание на влага. Много стопани смятат, че ако котката им пие вода редовно, това е добър знак – но истината е, че това не е достатъчно.

Според изследване на института Waltham Petcare, котките не могат да поддържат адекватна хидратация, когато се хранят със суха храна, дори и да имат постоянен достъп до прясна вода. Същото проучване показва, че котки, хранени с влажна или сурова храна, страдат значително по-рядко от уринарни заболявания в сравнение с онези, които се хранят основно със суха храна.

Източник: adoredbeast.com